Преглед на книгата за Долен Изток и Горен Запад: Снимки на Ню Йорк

2024 Автор: Francis Oldridge | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 20:38

Първият път, когато разглеждам която и да е книга с фотография, прелиствам всяка страница с бързи темпове, за да разбера съдържанието, отделяйки повече време, за да се задържа и да абсорбирам определени изображения при следващи прегледи. Така беше и с Долен Изток и Горен Запад на Джонатан Бранд: Снимки от Ню Йорк 1957-1968.

Свързани:

• Най-добри книги по история
• Най-добрите нехудожествени книги

Но след няколко бързи прелиствания на страницата се озовах арестуван от погледа на мъж на средна възраст с тъмна кожа и мило, изветряло лице. Тъй като снимката му е направена по време на работния ден, той носи замърсена престилка и тежки ръкавици, но излъчва усещане за изтънченост и уравновесеност. Картината е моментна, технически, както и повечето изображения в тази колекция - Бранд често дори не вдига визьора на окото си, всъщност снимайки в движение - въпреки това успява да се почувства повече като портрет, отколкото мимолетен момент. Това е отчасти заради лицето на субекта и отчасти заради рамкирането, което е учебник пример за правилото на третините. Но причината тази и толкова много от другите снимки в книгата да работят толкова добре е проста: гледането на ежедневието е очарователно, ако очите ви всъщност са отворени.

Долен Изток и Горен Запад улавя забележително десетилетие в историята на Ню Йорк. В много отношения периодът от края на 50-те до края на 60-те години преодолява разликата между „старите дни” и съвременното. В тази книга откриваме изображения на конски впряг, от който човек изсича лук на 10 цента за три лири, но виждаме и стилно облечени 20-годишни, които не биха изглеждали не на място, разхождайки се из Манхатън на 21-ви век. Има възрастни мъже, облечени в шапки с новинарски шапки, и млади мъже, облечени в Wayfarers. Снимките на Бранд заснемат следвоенния град, който също е отпреди 70-те и 80-те години на престъпността. Градът тук не изглежда чист и старомоден, но и там не гъмжи от бъркотия.

Едно от нещата, които най-много ме впечатлиха при уличната фотография на Бранд, беше колко често той включваше обектите в процеса. Въпреки че има много заснети изображения, на които тези, които са на снимката, не знаят за обектива и често са в средата на действие, доста често обектите гледат право в камерите, ако са били помолени да направят пауза за момент и да задържат неподвижно. Това е почти антитезата на подхода на Анри Картие-Бресон към „решаващия момент“към фотографията. Можете да си представите Джонатан Бранд да се разхожда по Шесто авеню (или 82-ро или Парк Авеню или каквото имате) и да спира минувач, за да вдигне бързо Leicfor, след което да им благодари и да бърза към работата си в рекламната агенция (той е работил като копирайтър и директор на рекламна агенция от много години, FYI).

Накратко, ние се чувстваме почти сякаш прекъсваме тези хора, когато гледаме техните снимки. Когато се отдалечим, децата могат да се върнат към танците, възрастната двойка може да възобнови разговора си и работниците да продължат с товаренето на камиона.

Когато затворим корицата на Долен Изток и Горен Запад, можем да си представим, че този отминал Ню Йорк, град, който се чувства достатъчно отдалечен за носталгия, но достатъчно близък за запознаване, се връща отново в разгара на нещата. Може да сме го прекъснали за момент, но изглежда никой няма нищо против.